Проблемът в това, че обърнахме светогледния фокус на обществото по оста вън-вътре в последния половин век на територията на християнската цивилизация е, че безпрецедентно голямата свобода на избор, в това число на самоидентифициране, се сблъска с неподготвеността на обществото за нея и обуслови хиперсубективизацията на ценности и предмети до степен, в която те губят смисловото си изражение в обществения дискурс, остават единствено кухи езикови обвивки.
Разбира се, това е обяснимо, имайки предвид генезисните му фактори. От една страна, трябва да се упомене, че от трите последователни ери на тази цивилизация: на вярата, на разума и на волята, ние живеем в последната, т.е. субектът става каквото желае само поради самото това желание; volo, ergo sum.
(Тук трябва да отдадем дължимото на този феномен за ролята му в цивилизационния скок от последните 50 години.)
От друга страна, изтегляйки фокуса върху субекта и субективното, обществото загуби монопола върху действителността, демократизира я и реши, че ще разчита на индивидите да постигнат някакъв консенсус върху нея.
К. Г. Юнг
„… говори (се) за действителността, сякаш има само една действителност. Действителност е само това, което действа в една човешка душа, а не онова, което някои хора предполагат, че действа, и го обобщават пристрастно.“
Knock, knock.
Who is it?
It’s the cognitive bias…
Чудовището в историята се ражда в момента, в който към тази рецепта за благоденстващо общество се прибави фактът, че статистически около 90% от тези, които трябва да постигнат този консенсус, с голяма вероятност няма да разберат нищо от текста по-горе. То има много имена, като на български е “Всеки сам си преценя”.
Ирационалното експлоатиране на тази безпрецедентна свобода на индивида да определя действителността влезе в разрез с дефиницията за онова, което му даде тази свобода – цивилизацията, за чието съществуване е необходима обществена конвенция относно морала, етичен код. А за да бъде нещо оценено спрямо този код, то трябва да има съгласие за самото нещо… Хюстън, имаме проблем!
Казано с по-прости думи – “Всеки сам си преценя” започна да яде онези, които го създадоха, като първо ги парализира, отнемайки им словото. И към момента няма признаци на засищане.
Казано с още по-прости думи – намираме се в ситуация, в която не може да обясниш на съседа, че да си хвърля боклука през прозореца е лошо, защото нито може да се разберете какво е боклук, нито какво е лошо и какво – добро.
Има ли решение? Отговорът е същият като на въпроса “Можеш ли да убедиш 5-годишно дете да остави магическия чувал на Дядо Коледа, който му е бил подарен, и да го накараш да прочете някоя книга, като по възможност не му казваш, че ако не го направи, вероятно ще умре, защото искаш да спестиш истерията?”. И ако отговорът е позитивен – то как?
DODO 
Един отговор за “Всеки сам си преценя”
[…] Няма особени спорове около твърдението, че към днешна дата всеки има право на своя истина. Както вече установихме, действителността се демократизира и “всеки сам си преценя”. […]
ХаресвамХаресвам